Под щедрата лунна монета тишината е топла и мека. И търсят се нашите силуети по светулковите пътеки. Всичко е хубаво в теб и нека пребъде! Сенокосна и шоколадна – ще те открадна! Ще те открадна и никой няма да ме осъди. Буква такава няма в закона. „Ти си ми Бог, ти си ми цар!“ …И… Continue reading Под щедрата лунна монета
Категория: Трябва ми птица (1999)
На тежка колесница идваше дъжда
На тежка колесница идваше дъжда и мравките се прибираха – рота след рота. Когато ти до извора на златната вода ми взе живота. И аз за белия си панталон, и ти за блузката си в резеда не съжалихме. Когато с теб до извора на златната вода отново се родихме.
Ах, златна вода през мен премина
Ах, златна вода през мен премина. От нея бях пречистен и щастлив. Едно момиче в градската градина засвири нежно приказен мотив. Китрата бе опната тетива, а звуците й – най-нежната стрела. И тя прободе ме внезапно и красиво. Стрела, добре дошла! Но изворът на златната вода къде е и още самодивата дали е там? Не… Continue reading Ах, златна вода през мен премина
От нежност – електрическа
От нежност – електрическа, сияйна си, магическа… Така е звънко твоето присъствие от светлина. Свещта с космичен ритъм се люлее и страшно е да бъде сам човекът, който тези, странни улици кръстосва и търси в тъмното звезда…
Измъкнати от грешните си кожи
Измъкнати от грешните си кожи в хотелчето старо, олющено, пак всичко в тази любов заложихме и загубихме… Звезда над тебе падна. Ярка! Помолих те: вземи я, русалко моя, малка, моя тежка орисия. Снегът над Павликени беше страшен, студът жесток и силно лют… Защо ли от уюта ти домашен тогава те измъкнах като луд?
Медновъглена моя, светла любов
Медновъглена моя, светла любов, моя златна вода своенравна… В жилетка с цвят орехов и с душа – седемструнна китара. Кратка балада с име на цвете, вечност и космос, вяра и храм. Ах, чаровни са днес плодовете и макар, че отровни са – ям. Тъмноезически чувства ме викат мистични пожари се раждат от тях. Нито съм… Continue reading Медновъглена моя, светла любов
Ти през душата ми мина
Ти през душата ми мина и ми отне свобода. Искам в теб да загина моя златна вода. И съм останал без име, пак съм без път и звезда. Още вярвам, че има, извор на златна вода. Пак съм затрупан от зима и съм ловец без следа. Още вярвам, че има извор на златна вода. Ето… Continue reading Ти през душата ми мина
Пак, граждани шумни, ходим на гости…
Пак, граждани шумни, ходим на гости в селца с пречупени кости, с дворове, от есен превити. Ха, да сме ви честити! Със стрес и компютри животът нахълтва посред сеитба и жътва. Влажнеят от погледи стари огради и думички сладки горят с листопади. Отварям прозорец, затулен нарочно от грижата слънчева и от образ подпочвен. И галят… Continue reading Пак, граждани шумни, ходим на гости…
Следобедно
Приличат дните във селата на страници на стар учебник. И им се сменят само имената, преминават празник, делник… И от някакво спокойствие обзет, лежи пред мен площада. Минавам край градински плет и дюля в шепите ми пада.
Неделя
На Миролюб Влахов и Николай Милчев Идва дъжд и няма да отмине. Този дъжд под стряха ме задържа. Капките се стичат през комина. Огънят угасва бърже. Сам съм пак, и то в неделя. Самота ми стига и престига: искам със приятел да разделям тази бира… тази книга… За дъжда, за футбол да говорим и по… Continue reading Неделя