На Пенчо Лунджев По мечи пътеки, през гъстите храсти гласът на ритона към мене върви. Ах, малкото мое задъхано щастие с писък от бременна обич кърви. От вярна мизийка, от трижди спасена, все гложди ме мисъл – дамоклиев меч: тази земя ли от мен зачена и име, и жажда за път – надалеч. Ритонът ме… Continue reading Гласът на ритона