Пресъхват ли вече нозете ми, тази земя ли ги срина или тъй натежаха ми греховете през съдбата си да не мога да мина. В град недовършен в камък крайпътен дълбая. Две пилета слушам – след тях – кукувица. Облак със облака срещам – гръм да се чуе, за да узная: трябва ми птица, трябва ми… Continue reading Пресъхват ли вече нозете ми
Категория: Лечителят на сенките (1995)
Пак се топят като грях снеговете
Пак се топят като грях снеговете и чезнат – кристал след кристал. А ти си все още мой сън цветен. Сънувай ме черен и бял. Оставям във бравата ключа секретен – последен, горчив луминал. Ах, аз ли съм твоята сън цветен, ти ли си моят черно-бял.
Свътът звъни
На Виолета Солникова Свътът звъни, светът крещи… Но има живи мигове смълчани. Каквото в мене заболи оставя рани. Добре прободен съм от тях. Това го знам от памтивека. Дали, ако не е от грях ще го има пак човека?
Горчиви пътеки
На Матей Шопкин В сърцето ми днеска горчи. Раят в него е гол и окраден. И всичко във мене мълчи – пред телевизия и пред радио. Те ми говорят за рождества. Те ми говорят и за позори. Как по вълните им да разбера накъде ме отвеждате, хора! И как да тръгна със вас в рая… Continue reading Горчиви пътеки
Къща под дървото
Дърво на хълма има. Моят дом е под него. В прозорците му свети зима, във вратите – преминава жега. В празници есенни, в пролетни делници, над дните люлка се люлее. Минути, часове и седмици в къща под дърво живея… Завинаги залепнал по стените погледът ми в нея ще остава, а мълчаливо бързащи очите от хълма… Continue reading Къща под дървото
Мехурчета в последната кока
Мехурчета в последната кока… А близост между нас – жестока. Всичко е струна във мен, ръцете – ваятел. Изтича гръдта ти от деколтето – предател, към тези бедра – като изстрел. Кой каквото ще да си мисли… Светлосенките бягат, росица роси – по курса на долара, в среднощно такси. Но беше ми хубава в тезо… Continue reading Мехурчета в последната кока
В разкошния шемет
В разкошния шемет на твойта коса звездите потъват студени. Не мога да ги спася! Уморен съм. И нощ над мене падна изведнъж. Като елегия, като балада за един самотен мъж, когото твоите коси отвяват.
Грешна вярност
По незаглъхващата късна пътека, в път през ухаещи, тежки липи, идвам към тебе и търся полека обич, която живота крепи. Пия овда от ръцете ти бледи. Птица излита от тях. Искам да вярвам в онази недежда: грехът се прощава от грях. Нека да бъдем сега справедливи и своята грешна, наивна тъга. Може би още любов… Continue reading Грешна вярност
Добър и бавен, дълъг сняг вали
На Елка Добър и бавен, дълъг сняг вали… Сега за друго и не питай! Не моли! Излез навън и потопи в снега ръка гореща. Снежинка улови и полежай си нещо! И донеси дърва в престилката си тъмна, та после край жарта със тебе да осъмнем.
Приказка
Избухва сняг над каменното било и птица във ръката ти се сгушва. Къде остана тази блага билка, езика на живота дето слуша? На масата ми – вазата и листа. Гори свещта – прозорче към душата. Ах, как боли от вяра, че Алиса ще изведе и мен до чудесата! На тази болка трябва да издържам. На… Continue reading Приказка